Добруджански земеделски институт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Добруджански земеделски институт
Основан1940 г.
Виддържавен
ФинансиранеНЦАН
ДиректорИван Киряков
МестоположениеГенерал Тошево, България
Сайтwww.dai-gt.org
43.6539° с. ш. 28.0278° и. д.
Местоположение в България Област Добрич
Добруджански земеделски институт в Общомедия

Добруджанският земеделски институт в град Генерал Тошево е научен-изследователски институт с държавно финансиране, звено на Селскостопанската академия за исзледвания и разработки в областта на земеделието.

История[редактиране | редактиране на кода]

Преди 1944 г.[редактиране | редактиране на кода]

Селскостопанските научни изследвания в Североизточна България започват през 1940 г. в град Добрич със създаването на земеделска опитна станция.

1944 – 1989 г.[редактиране | редактиране на кода]

След 1944 г. опитната станция се разраства и се преименува на Земеделски изпитателен институт.

През септември 1951 г. с постановление на Министерския съвет № 236 от 8 март същата година („За развитие на селското стопанство, водоснабдяването и електрификацията на Добруджа“) институтът е реорганизиран в Добруджански селскостопански научноизследователски институт и изнесен на ново място – в бившето ДЗС в село Петлешково, община Генерал Тошево.

Първоначално там работят едва 6 специалисти. Експерименталната работа е разпределена в 5 основни секции: Земеделие, Растениевъдство, Агролесомелиорации, Животновъдство, Механизация на селското стопанство. Разгръща се широка научноизследователска дейност с цел да се даде отговор на редица неясни въпроси от агротехниката на отглежданите в района култури.

От 1962 г. Добруджанският институт се специализира в селекция и технология на отглеждане на пшеница и слънчоглед и през 1963 г. приема името Институт по пшеницата и слънчогледа „Добруджа“, като се реорганизира в 3 основни секции – Селекция на пшеница, Селекция на слънчоглед и Технологии на полските култури. Експерименталната работа се провежда в няколко десетки сеитбообращения с обща площ от около 7000 дка. Развиват се двата основни сектора в производството – растениевъдство и животновъдство. През 1976 г. се открива Лабораторният комплекс в гр. Толбухин и до 1981 г. се оборудва с модерни вегетационни съоръжения. През 1978 г. се създава секцията Селекция на бобови култури.

След 1989 г.[редактиране | редактиране на кода]

От началото на 2001 г. след структурна реформа в селското стопанство на страната ИПС „Добруджа“ приема името Добруджански земеделски институт, като се създават 2 основни сектора – „Наука“ и „Производство“. Дейността на сектор „Наука“ е разпределена в 4 основни секции: Селекция на зърнено-житни култури, Селекция на слънчоглед, Селекция на бобови култури и Агротехника. Към тези секции функционират няколко специализирани лаборатории – по биотехнологии, физиология на растенията, фитопатология, биохимия на растенията, качество на зърното и семената, агрофизика и агрохимия. В сектор „Производство“ се работи в 2 основни направления: растениевъдство и животновъдство.

Постижения[редактиране | редактиране на кода]

Институтът е създател и оригинатор на:

Директори[редактиране | редактиране на кода]

Период Директор
1941-1944 Хр. Добрев
1944-1945 В. Георгиев
1945-1947 Г. Стоянов
1947-1949 Т. Шарков
1949-1952 Д. Илков
1953-1961 Иван Гърбучев
1961-1962 и. д. Стоян Златанов
1962-1963 Кирил Еников
1963-? Борис Симеонов
1974-1980 Тодор Рачински
1980-1990 Александър Караиванов
1993-2001 Петър Иванов

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитров, Х. и Й. Стоянова (сост.), Добруджанский сельскохозяйственный научно-исследовательский институт. София, БАН, 1966, 58 с.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]